Комисията по земеделие даде зелена светлина на Закона за розата

Законопроектът за маслодайната роза, внесен от Министерския съвет на 16 април тази година, бе единодушно приет на второ гласуване в Комисията по земеделие.

На 22 ноември второто четене на Закона беше отложено, тъй като възникнаха спорове по някои текстове в него.

„Смятам, че сега беше приет единодушно, защото миналия път успяхме да си свършим работата. Имаше само дребни корекции по конкретни текстове, които трябваше да се изчистят, за да може днес да бъде подложен на гласуване“, коментира за Агри.БГ Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).

Един от текстовете, по които е трябвало да се работи, е уреждането на въпроса с регистъра на розопроизводителите. Но най-важният момент е бил срокът за идентификация на насажденията. 

„В първоначалния вариант на Закона се предвиждаше двугодишен период, в който Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) съвместно с Областните дирекции по земеделие да извършат идентификация на насажденията от маслодайна роза. 

На последното заседание този срок беше намален от администрацията на Министерството на 2 месеца, което ние счетохме, че практически е невъзможно да се случи. От тази гледна точка това беше съществена корекция“, обясни Николов.

Следващата стъпка е гласуване на Закона в Народното събрание, след което автоматично ще започне неговото прилагане по отношение на доброволната регистрация на розопроизводителите.

„Ще разчитаме на бърза реакция от страна на Министерството на земеделието за изготвяне на електронния регистър на розопроизводители и розопреработватели. Необходимо е технологично време Министерството да възложи на външни изпълнители да изработи въпросния регистър“, уточни фермерът. 

Той е категоричен, че този електронен регистър няма да заработи преди предстоящата кампания. 

„Това, което е договорено с Министерството и Комисията по земеделие, е регистърът да започне да работи под формата на доброволна регистрация в Общинските служби по земеделие. В момента, в който той бъде готов, информацията да се влее в него и той да заработи. Целта е да не губим една година в чакане на регистъра и после една година, за да го напълним“, категоричен е председателят на ПАРБ.

Източник: agri.bg