Независимо от лечебните му свойства, лукът сащо се напада от болести и неприятели. Това налага вземането на навременни мерки за борба с тях. Точната диагностика и навременната борба решават проблемите.
Мана по лука
Това икономически най-опадно заболяване по лука се развива при чести валежи и температури от 13 до 26°С. Върху листата се развиват бледозелени петна, които скоро се покриват с мораво-виолетов налеп (спороносенето на причинителя на болестта). Тези листа изсъхват и от тях заразата преминава към луковицата, от която по-късно се развива болно растение. Борбата е свързана със засаждане на здрави луковици и спазване на три-четири годишно сеитбообращение. Болните растения се отстраняват и се пръска с 0,4 на сто купроцин или 0,4 на сто пероцин с прибавка към разтвора на 50 кубически см универсал за намокрител. Болестта се ограничава и чрез пръскане с 0,25 на сто ридомил цинеб.
Шийно гниене
Развива се след нападение от мана, главно при съхранението на лука. Гниенето започва откъм шийката, обхваща изцяло луковицата, която става тъмна, мокра и се покрива със сива плесен. Луковата глава се мумифицира. Лукът, прибран узрял и добре изсушен и запазен на сухо проветриво място, се предпазва от болестта.
Лукова муха
Напада лука в ранна възраст. Лети и при ниски температури, обикновено в края на февруари и началото на март. На всяко растение снася по едно яйце, което разполага в почвата до стеблото. Излюпената ларва се вгризва в средния лист и се храни с новообразуваните листа, придвижвайки се към луковицата. Средният лист засъхва, завива се спираловидно и окончателно изсъхва. Борбата се води през периода на летежа на мухата. Може да се извежда с 0,03 на сто децис 25ДГ или 0,015 на сто вазтак нов 100ЕК. По-обилно се пръскат основите на растенията.
Стъблената нематода причинява големи вреди
Нападнатите от нематода лукови растения имат завяхнали листа и изостават в развитието си. При изскубване на кореновата система част от дънцето на луковата главичка остава в почвата, а с това и много зараза, която се запазва жизнеспособна в почвата с години. При засяване на лукови семена или засаждане на арпаджик, поникналите кълнове и растения са силно повредени, деформирани и с разкъсани дебели люспи или пък са загинали напълно.
Евтино и ефикасно
Борбата с нематодата се основава на биологичната способност на нематодата за три часа след потапянето на луковиците във вода да преминава в подвижно състояние. За тази цел арпаджикът се изчиства от всякакви остатъци, поставя се в кошници или решето на пласт, дебел 10 см. Съдът с арпаджика се поставя в съд с вода. Кисненето продължава 72 часа. Водата се сменя два-три пъти, като стените на дъното на съда се изплакват. Ако водата не се сменя, нематодите остават неподвижни. Обеззаразеният арпаджик веднага се засажда в незаразена със стъблена нематода почва.
Не бива да се засажда след лук, фасул, бакла, грах, картофи, цвекло и др., а след домати, пипер, патладжан, краставици, царевица и други житни култури, ненападани от стъблената нематода. Най-важното е да се спазва поне две-три годишно сеитбообращение, а най-добре – три до четиригодишно.
Източник: agri.bg