Земеделието и здравеопазването са приоритетни области за развитие на изкуствения интелект, каза проф. Галя Ангелова от Българската академия на науките (БАН) за Bloomberg TV.
Тя и нейните колеги са разработили рамка на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект у нас до 2030 г. Документът вече е в Министерския съвет за разглеждане. По препоръка на Европейската комисия (ЕК) всички страни-членки трябва да има такива стратегии, които да станат част от един общ 10-годишен план на действие.
Родните учени са проучили какво правят другите държави по въпроса. При анализа на техните стратегии става ясно, че освен здравеопазването много страни избират интелигентното земеделие за свой фокус.
БАН: „Постарали сме се да изготвим едно приложение, което резюмира какво означава интелигентно земеделие и животновъдство, околна среда, внедряване на всякакви автомати, дронове и т.н.“
Професорът уточни, че разработването на стратегия за изкуствения интелект у нас може да се случи наесен. Плюс за България е, че имаме ниша за създаване на специализирани роботи, убедена е тя.
За интелигентно земеделие у нас се говори все по-често. То е залегнало и в първата ни Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони, разписана за 7 годишен период. Тя бе представена публично през месец февруари, а след обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване беше приета с Решение на Министерския съвет на заседанието от 30 април тази година.
Проектът е разработен от Института за агростратегии и иновации, а нейният председател Светлана Боянова акцентира върху ролята на широколентовия интернет, изграждането на метеостанции, цифрови мрежи и приложения, хъбове, умни села. Заложеният бюджет за дигитализация е 1,47 млрд. евро.
Източник: agri.bg