Лавандулов полъх идва от все повече земеделски площи в България. През последните няколко години трайните насъждения от лавандула нараснаха на 40 000 дка в Добруджа.
Огромният интерес към етерично-маслената култура е съпроводен с големи амплитуди на пазара. Достигнала своя ценови апогей от 280 лв./кг. през 2018 г., лавандулата се срина като изкупна цена – между 50 лв./кг. и 80 лв./кг. през 2019 г.
Какво е бъдещето на ароматния бизнес, каква е причината за пазарните аномалии и могат ли да направят още нещо производителите у нас? Агри.БГ представя анализ на сектора в интервюто с Иван Апостолов – собственик на фирма “Добруджа Флора Ойл ООД”, чиято дейност е обработване на площи с лавандулови насаждения, преработка на лавандулов цвят, добив и търговия с лавандулово масло и лавандулова вода.
Г-н Апостолов, какво според Вас доведе до драстичния спад на изкупните цени на лавандулата след пика през 2018 г.?
– Първата тривиална причина е многото презасадени площи. Макар че тези площи все още не са започнали да дават това, което трябва да дадат в пълния размер, за да се пренасити пазарът с масло.
По-скоро има някакъв вид търговско разузнаване, което дава резултат в момента. Според мен настоящите ниски цени са спекулативни, както бяха спекулативни много високите такива по-рано. Хора, които се занимават с търговия на лавандулово масло (не говоря само за такива в България), представители на големи фирми, които са производители на продукти, съдържащи лавандулово масло, са си направили своя анализ и са видели презасадените площи с лавандула. Вследствие на това, вероятно умишлено, се атакува цената. Ние лично сме предлагали директно на фирми, които ползват лавандулово масло, и се оказва, че свалят цени, които са абсолютно нормали, като намират различни причини за това извън офертата, за да не осъществят търговията.
Имаме информация, че въпреки тези високи цени от по-миналата година, от страх да не се случи нещо, много от фирмите са се презапасили, макар и със скъпото масло. Това също е един фактор за ниските цени.
Освен срива на цената има ли и други неблагоприятни последици за производителите?
– Поскъпването на културата доведе до това, да се търсят заместители на лавандуловото масло, най-вече при производителите на битови продукти. Те все по-често ползват химически заместители или смесват друг вид масло с лавандулово. В Китай тази практика е честа. Например, пускат се продукти със 70% кокосово масло, което е неутрално и има същата консистенция като лавандуловото. Имаме информация, че самите французи, които произвеждат лавандин и той не е толкова качествен, колкото българския, смесват лавандина с българско масло и се получава по-качествен продукт. След това, благодарение на по-високия си авторитет, го продават по-успешно.
Какво е състоянието на световния пазар и как ни се отразява това?
– Когато на общия пазар има проблеми, те рефлектират и върху българския. Българските търговци са принудени да търгуват в унисон с политиката на тези, които изкупуват продукцията. САЩ са най-големият потребител на лавандулово масло, което е на второ място по потребление след ментовото масло там. Дори големите фирми от Франция и Германия изкупуват лавандулово масло от България и го продават в Северна Америка на по-висока цена. Основни изкупвачи на българската продукция са Германия, Франция, Австрия. Голяма част от тях го препродават на по-скъпа цена. Сегашната цена на нашето масло е между 70 лв. и 80 лв.
Има ли какво още да направят производителите?
– Няма какво много по-различно да се направи, просто трябва да се намести пазарът. Относно техниките…Българските учени от Института по розата и етеричните масла са въвели най-добрия метод, който се ползва по цял свят и е една от най-прецизните технологии а именно хамурирането. Тя се практикува и у нас, но е много фина работа и трябва да се извършва от експерти. Някои от много големите производители на пазара го правят и сами, но според мен хамурирането трябва да се прави от хора, които наистина имат съответното образование и практика.
При хамурирането се съчетават различни масла от различни сортове с различни качества и би трябвало да се изследват поотделно, да се установи тяхното качество според сорта, да се прецени съотношението. Когато ние прилагаме тази технология, ползваме специалисти от научната общност със съответната квалификация. Другото ще е лаишко, а ние уважаваме себе си и държим на качеството.
Какви са очакванията на производителите в сектор „Лавандула“?
– Лично мое мнение е, че пазарът ще се намести. Разговарям с наши партньори, които се занимават изцяло с търговия. Преобладаващата позиция е, че е абсолютна практика пазарът, който е жив организъм и диша, да има своите пикове и спадове. Очаквам до 2 години стойността на маслото да заеме оптимални стойности, което не изключва възможността, докато се стабилизират нещата, да има още поевтиняване.
Голяма грижа за земеделците е сухата зима, крие ли опасност тя и за лавандулата?
– Лавандулата е сухолюбиво растение и сушата не му влияе толкова, стига да не е много продължителна. По-лошото в случая е, ако след сухата зима падне много дъжд през лятото, както стана по-миналата година. Тогава реколтата беше много слаба, защото в момента на цъфтежа дъждът е изключително фатален за културата.
В каква посока е бъдещето на лавандулопроизводството?
– Масло ще има и ще се купува, но цена ще държи качественото масло и специално биопроизведеното.
Нашите лични наблюдения са, че все повече биопродукти навлизат в употреба, това вече се превръща и в политика. Така че, качественото масло е бъдещето на лавандулопроизводството. Това значи, че трябва да се следят повече научните методи при добиване на маслото. Фирмите от козметичната, парфюмерийната, фармацевтичната промишленост търсят качество и там няма начин натуралният продукт да бъде заместен.
Източник: agri.bg