Цената на меда е катастрофално ниска, сравнена с 18 години назад, споделят брат и сестра дългогодишни пчелари. Според пчелните стопани и другите проблеми в годините си остават едни и същи – пръсканията с препарати за растителна защита, бюрокрацията и бумащината.
Елена и Теодор Костови от силистренското село Попина отглеждат 1050 пчелни семейства. Три от пчелините са в землището на село Гарван, а останалите в село Попина и около него. Почти всички са разположени в защитени зони от Натура 2000, като продукцията им отговаря на изискванията за биологични продукти. Фамилното пчеларство започва преди 24 години със седем пчелни семейства. „За да си пчелар днес, трябва да си мазохист”, казва Теодор Костов.
„Докато нарасне стопанството за тия 24 години сме видели много цени. При цена преди 20 години 3 лева на килограм мед, тогава тая цена беше много висока предвид какво е можело да се купи с 3 лева. Миналата година, 2020-а, цената на меда се срина отново почти до 3,20 – 3,40 – 3,60 лева“, коментира пчеларят.
Теодор Костов: Основният проблем за българския пчелар е вносът на мед от страни извън Европейския съюз.
„В ЕС цените са други. Няма как европейски мед да влиза на ниска цена в България и после да се предлага като български”, пояснява производителят. При тези трудни условия, Елена смята, че само любовта към пчелите може да мотивира стопанина да продължи да се занимава с пчеларство. Иска й се редът в кошерите да го има и при нас, хората. „При пчелите има ред – пчела работничка, „стражари“, търтеи. Всяка пчела има задължения и този ред не се нарушава”, подчертава Елена Костова пред БНР.
„Много има да учат българските политици от пчелите. Има какво да научат. Когато отвориш кошера, няма спряла пчела. Те работят денонощно. Като се приберат от паша вечер, продължава работата в кошера. Чуваш жуженето на пчеличките в кошера. Уникално е на място да го изпиташ. Няма как да обичаш нещо, ако не си се докоснал до него”, казва още пчеларката.
Източник: agri.bg