На обилна реколта от физалис се радва тази есен тази есен Камен Иванов от Добрич. Стопанинът отглежда вкусния плод-зеленчук от 28 години.
„Есента беше дълга и топла и това позволи на екзотичното растение да се развие и узрее добре. Дори има още плодчета, които не съм обрал и предстои събирането им”, разказва Камен Иванов. Радостта му е още по-голяма, тъй като през миналата есен сланата е унищожила по-голяма част от плодовете. Перуанският физалис е разположен в двора на добруджанеца на площ от 400 кв.м.
Първите растения Камен е засадил преди 28 години. Тъй като по образование е агроном, той прави редица експерименти, за да установи как на практика ще се климатизират растенията върху добруджанската почва и студения и ветровит климат в Североизточна България. Родината на физалиса са субтропиците, където се развива като двугодишно растение.
„При нас го отглеждам като едногодишна култура, технологията е като при доматите. Всяка година си правя разсад и го садя”, допълва стопанинът.
„Окопаване и поливане са основните грижи, които изисква физалисът. У нас все още не се наблюдават типичните за него неприятели и не се налага пръскане с инсектициди”, допълва още от технологията Камен.
Той подчертава, че физалисът няма нужда от азотно торене, по-скоро обратното – това прекратява плододаването и растението се развива само на листа и клони. Затова е категоричен, че физалисът е един абсолютно екологичен плод-зеленчук.
Трудностите, които могат да се срещнат при него, произлизат от самата култура, която изисква периодично обиране. Това е заради факта, че по едно и също време може да има завръзи, цветове и плодчета. Физалисът плододава до късна есен, като събраните плодове могат да издържат до няколко седмици, а на хладно дори месеци без да влошат вкусовите си качества.
Вторият вид физалис на амбициозния стопанин е декоративен. Плодът му е ярко червен и красив, шушулките са оцветени в оранжево. Разликата между него и перуанския физалис е в по-малките и гладки листа и повечето разклонения.
Източник: agri.bg