Късовъзлието по лозата е най-разпространената и вредоносна вирусна болест за тази култура. Причинява от Grapevine fanleaf virus (GFLV). Той е щам на вируса на арабисовата мозайка, но е серологично различен от него. Разпространява се механично – чрез сок от болни растения, присаждане и от почвените нематоди Xiphinema index, Xiphinema italiae и Xiphinema veitenasi.
Вирусът има три щама – типично късовъзлие, жълта мозайка и изжълтяване на нерватурата, които причиняват и съответните заболявания.
Типично късовъзлие
Типично късовъзлие по лозата се наблюдава често при сортовете Кардинал, Ризлинг Италиански, Ркацители, Мискет Хамбургски, Италия и други.
Типичното късовъзлие предизвиква силна редукция в растежа на лозите. Листата на заразените лози са по-дребни, асиметрични, деформирани (в някои случаи с широко отворен опашен вряз и силно заострени зъбци). Нерватурата може да бъде гъсто разположена и при някои сортове листата придобиват вид на ветрило или приличат на листата на копривата. Често деформациите са толкова големи, че сортът не може да бъде разпознат по листата. Обезцветяване на листата се наблюдават по-рядко.
Леторастите имат зигзаговиден растеж и силно скъсяване на междувъзлията до образуване на двойни възли. Поради силното скъсяване на междувъзлията листата се разполагат нагъсто като розетка и лозите придобиват закържевял, втрънчен вид. Често се наблюдават фасциаии (сраствания) и бифоркация (вилужно разклоняване). Общо прирастът на леторастите през вегетацията е слаб и процентът на узрялата част е по-нисък, поради което много от болните лози страдат и пори загиват от измръзване през зимата.
Гроздовете са малко, с дребни неоплодени зърна.
Жълта мозайка
Жълта мозайка по лозата се наблюдава често при сортовете Болгар, Димят, Мискет Хамбургски, Ркацители, Каберне совиньон и др.
Признаците по листата се появяват през май и се задържат до края на юли. След това листата бързо остаряват, избледняват до кремаво и се разкъсват, а някои окапват. Всичко това затруднява разпознаването на заболяването след посочения срок. Най-ясни симптоми показват листата до 10-12-ти възел. Симптомите се изразяват в проявяването на различни по форма, големина и интензивност жълти петна и асиметрия на петурата. Деформации на листата от типа на късовъзлието се установяват рядко.
Напетняванията биват четири типа:
точкова мозайка – жълти точковидни петна, разпръснати по петурата;
дифузна мозайка – дифузно проникващо жълто-зелено оцветяване с точковидна структура, което започва обикновено откъм дръжката и се разпространява към средния или към някои от страничните дялове;
петниста мозайка – широки хромовожълти петна, ограничени от нерватурага;
цялостно пожълтяване на листата.
В много случаи по листата на една и съща лоза се наблюдават повече от един тип напетняване.
По леторастите често се проявява скъсяване на междувъзлията, двойни възли, фасциация и бифоркация, но депресията в растежа не е така силно проявена както при типичното късовъзлие.
Лозите с точкова и дифузна мозайка по хабитус визуално малко се различават от здравите, но лозите с петниста мозайка и с цялостно пожълтяване имат значително по-слаба растежна сила.
Плододаването е съвсем слабо. Гроздовете имат само по няколко нормални зърна, останалите са милерандирали.
Изжълтяване на нерватурата
Изжълтяване на нерватурата се наблюдава често при сортовете Болгар, Юлски бисер, Юбилей, Каберне совиньон и др. Най-характерният симптом на заболяването е образуването на хромовожълти ивици по дължината на нервите. Освен това се проявяват отклонения във формата на листата и добре изразена асиметричност.
По листата признаците се появяват през втората половина на юни и се задържат почти до края на вегетацията.
При това заболяване леторастите не проявяват ясно намаление на растежа и деформации от типа на скъсяването на междувъзлията и фасциации. Често лозите са добре развити, с почти нормално плододаване.
Създаването на нови лозови насаждения трябва да се извършва върху площи, които не са заразени с нематоди и с гарантирано здрав лозов посадъчен материал, получен след предварителна фитосанитарна оценка на изходните маточни насаждения.
Източник: agri.bg