Изкупните цени на млякото са убийствено ниски – това е мнението на дългогодишния фермер Иван Борисов. Фермата му е разположена край Аксаково, в нея се отглеждат 700 овце от медно-червена шуменска порода, 100 крави – черношарено и българско червено говедо и биволи. Иван Борисов се грижи за 50 биволици от породата Българска Мурра. Заедно с подрастващите и малките броят им достига 100.
Това е единствената по-голяма ферма в Добруджа, в която се гледат едрите черни животни. Най-близките стопанства с малък брой биволи във Варненска област се намират в селата Михалич и Преселенци.
По 0,45 лв. дават изкупвачите за литър краве мляко. При овчето цената е 0,90-1,00 лв., разказва още дългогодишният животновъд. При биволите картината е същата:
„Биволското мляко не представлява интерес за мандрите, тъй като те искат количества. Тук наоколо няма много биволи и няма как да се събере”, коментира Иван Борисов и допълва: „Това са убийствено ниски цени, не си струва да даваш мляко на едро. Биволското мляко се цени високо в европейските държави, то има чудесен вкус, висока масленост и качество, но фирмите у нас не го купуват”.
Дневният млеконадой при биволите, както и при другите животни, зависи от сезона и пашата, затова може да бъде както няколкостотин литра на ден, така и да падне до 100 литра дневно. В края на пролетта и началото на лятото количеството добито мляко във фермата е по-сериозно.
Ниските изкупни цени принуждават фермера да потърси варианти за по-добра рентабилност. Така се ражда и осъществява идеята за изграждане на мандра, в която да преработват суровината от биволите, кравите и овцете. На място вече се прави кисело мляко и сирене. Най-търсено се оказва биволското мляко.
„Това е знак, че потребителят знае какво търси, иска качество и истински вкус. Явно големите промишлени предприятия не дават това и затова много често продукцията ни свършва бързо”, не крие задоволството си дългогодишният животновъд.
Иван Борисов поставя началото на фермата си преди 40 години. Не крие болката си, че все по-малко хора днес се насочват към животновъдство. Отрасълът е труден, ежедневието – тежко, а работният ден – 24-часов. Въпреки това той продължава с ясното съзнание, че отглежда застрашени породи овце и крави и съхранява една българска традиция, останала от векове – да има биволи във всеки двор.
Засушаването в Крайморска Добруджа се отразява и върху животновъдството, разказва още стопанинът. По-слаба реколта от люцерна отчитат в момента във фермата.
„Сега окосихме втори откос, предстои да го приберем. По-малко е люцерната, но пак е нещо”, коментира Иван Борисов и допълва: „Добре, че заваля малко, тези дъждове ни спасиха. Много се беше засушило”.
Източник: agri.bg