Негативите от коронавируса са все по-осезаеми, но млекопроизводителите прогнозират, че след преодоляването му те ще бъдат още по-тежки. По думите им има риск от безвъзвратна загуба на голяма част от произвежданите досега количества мляко.
Шестнайсет браншови организации са се подписали под декларация, с която призовават за спасяване на българското мляко. Тяхната реакция е предизвикана от тенденцията за намаляване на изкупните цени на суровото мляко.
„В момента себестойността на млякото е над продажната цена, което си е чиста загуба за фермера. Сценарият вероятно ще става още по-лош – следват забавени плащания и то в момент, когато всеки иска да му се плаща веднага“, коментират браншовиците.
Намалението на цените става в момент, когато консумативите за животновъдството се увеличават. Разходите за дезинфектантите и създаването на условия на работа в епидимичната обстановка са едно голямо перо за производители и преработватели.
„Имаме ръст в цената на лекарствата и на фуражите. Само за десет дни цената на соята се повиши със 150 лв./тон. Разходите по издръжката на работниците също се увеличиха“, обясняват организациите.
По думите им причината за намалението на цената не е увеличеното производство на мляко или невъзможността на предприятията да го преработят. Статистиката сочи, че през първите три месеца на годината се произвеждат почти едни и същи количество мляко.
„Мъчат се да ни убедят, че миналата година изкупните цени са били подобни. Може и да има нещо вярно, но миналата година нямаше короновирус, нямаше сегашната стагнация и напрежение в работата ни“, твърдят браншовиците.
Според тях основната причина е вносът на големи количества сурово мляко на силно занижени цени от Унгария, Полша, Румъния.
„Там има свръхпроизводство, голяма част от мандрите временно не работят поради болни работници или по икономически причини. Същото се наблюдава с вноса на млечни продукти на убийствено ниски цени“, казват браншовиците.
Затова те призовават да се предприемат мерки, с които да се спаси българското мляко, а това може да стане, като на първо място се активира населението да купува само български млечни продукти.
„Тук обаче се сблъскваме с цените в търговските вериги. Имаме парадокса – цените на суровото мляко падат, цените на някои българските млечни продукти в магазините се вдигат. Точно обратното става с вносните продукти – повечето от тях са на промоции и определено са на по-ниски цени от нашите“, посочват организациите.
Ето и техните конкретни предложения:
- Масирана кампания за реклама на българските млечни продукти. По този начин обществото ще помогне на млекопроизводителите и на себе си;
• Обозначени щандове с големи табели над тях, които предлагат български продукти. Тук да се предлагат млечни продукти минимум 90% произведени в България от 100% сурово българско мляко;
• Достъп на български продукти в големите вериги магазини;
• Недопускане на вноса на млека и ограничаване до 10% на вноса на млечни продукти. Регламентите не позволяват това, но има други механизми, като законни проверки например;
• Да се активира регламентът на ЕС за хранителна помощ и се осигурят млечни продукти за социално бедните структури;
• Поради това, че у нас няма производство на сухо мляко и не можем да облекчим сектор „Мляко“, възможно е да се изкупува мляко за производство на трайни млечни продукти – попълване на резерва и по-късно пускане на пазара.
Под декларацията се подписват:
1.Национален съюз на говедовъдите в България
2.Обединени български животновъди
3.Асоциация на млекопреработвателите в България
4.Асоциация на земеделските производители в България
5. Национална асоциация на млекопреработвателите в България
6. БНОЗРПСЖ
7. Земеделски стопани
8. Старият Балкан
9 Асоциация на животновъдите в региона Странджа-Сакар
10. ОРАПОБ – Калофер
11.Асоциация на българските биволовъди
12. Съюз на животновъдите в България
13. Национално браншово сдружение на мляко и месопроизводителите
14. Сдружение за отглеждане и развъждане на маришките овце
15. СНЦ „СРОМО”
16. Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)
Източник: agri.bg