Фермери от общините Тервел и Крушари са подали заявления за разораване на пшеница в областната дирекция „Земеделие” в град Добрич.
Все още се уточнява размерът на площите, които подлежи да бъдат развалени. За да се установи каква е ситуацията при хлебната пшеница в Добруджа, по заповед на директора на Добруджанския земеделски институт – град Генерал Тошево, е направено обхождане на полетата в областта.
„В 10-километровата зона край морето в трите общини Балчик, Каварна и Шабла пшениците са в сравнително добро състояние. За съжаление след тази зона положението е трагично”, коментира пред Фермер.БГ проф. Иван Киряков, завеждащ секция за зърнено-житни и бобови култури.
„Посевите, които са поникнали през есента, се държат много по-добре, тъй като успяха да направят коренова система. Тези пшеници, които поникнаха през януари-февруари-март, имат слаба коренова система. Листата им прегоряха, отпадат и братя”, пояснява ученият. Той допълва, че в момента остава само основният брат на растението, а останалите братя изсъхват и няма да се развият. „По принцип пшеницата е насочена към репродукция, към възпроизводство, а не към количество. Това е по законите на природата”, категоричен е професорът.
Според него при липсата на дъжд разораването на пшеницата не е добра идея. Преораването и засяването на друга култура след житни растения е доста по-трудно, тъй като изисква оран. Дори и плитко да се оре, влагата се изпарява. В момента влагата е на дълбочина след 25 см, посочва още ученият.
Към факторите за тежкото състояние на пшеницата проф. Киряков посочва още един – силният добруджански вятър, който отнема допълнително влагата от почвата. „В лабораторния комплекс на Добруджанския земеделски институт извършваме опити в т.нар. засушник”, пояснява експертът.
„Там правим експерименти с пшеница, която се полива само веднъж и то след сеитба. До жътвата й не се подава никаква влага. При тези опити се прибират добиви до 300 кг/дка. В този засушник обаче нямаме вятър. При екстремно засушаване и ниски температури силният вятър изсушава почвата и сваля температурите с 5-10 градуса”, уточнява част от опитите професорът. Според него именно постепенното натрупване на тези климатични фактори е довела до тежкото състояние на пшеницата в най-плодородната част на страната.
„Освен сушата и вятърът, високите торови норми и третирането с пестициди също оказват влияние и стресират растенията”, категоричен е проф. Киряков.
„Проблемите с пшеницата не са само в Добричка област, макар че тук са много сериозни. Получаваме информация от мои колеги от Плевен, Монтана, където също са сериозни пораженията. В Южна България също има оплаквания от екстремно засушаване. Това се наблюдава в тези райони на страната, където е нямало снежна покривка или е имало една 1-1,5 см”, споделя още експертът.
Ако през следващите дни не паднат по-сериозни дъждове от порядъка на минимум 20-25 литра, нещата ще станат още по-трагични. Валежите ще възстановят вегетацията на пшеницата и ще подпомогнат поникването на пролетните култури, които сега активно се сеят в Добричка област.