Черешите в Силистренско търпят големи поражения трета година

И тази година овошките в Дунавския регион бяха засегнати от късни студове и слани. Сега стопаните се борят със сушата, която е на път да нанесе още вреди в градините им.

Първите пострадали от обратите на времето овощни дръвчета бяха кайсиите. В цялата страна имаше измръзване при плодните дръвчета, но най-осезаемо сякаш беше в Северна България и по-конкретно в Дунавския реион. Последните нощни спадове на температурите до -7 градуса нанесоха поражения в голяма част от черешовите градини.

За трета поредна година в района се отчитат големи загуби заради климатичните промени, много повече от допустимото и нормалнто преди, коментира Мирослав Черников, регионален представител за Силистра на Съюза на Дунавските овощари.

Мирослав Черников: Ранните сортове Бигаро Бюрла и Ърли Лори, които са най-распространени в нашия окръг, значително пострадаха. Те се развиват по рано и затова застудяването ги свари в много уязвим период на вегетацията им. Има щети и сред средноранните и по-късни сортове, но най-вече при тези, които са били в ниското и са близо до Дунава.“

По данни на Облатната земеделска дирекция са подадени сто и осемнайсет заявления за щети от измръзвания на овощни насаждения. Обходени са над 8 813 декара от подадените в заявленията площи и предстои да се издадат констативни протоколи.

Задимяванията не са помогнали, защото овошките не просто са попарени от слана, а са замръзнали, заради ниските нощни температури. Но овощарите в Силистренско таят надежда, че няма да има повече големи изненади и ще успеят да отчетат добра реколта. Овощните градини на Черников са от 720 дка череши, около 400 дка кайсии и 100 дка сливи и в голяма част от тях отчита загуби.

Мирослав Черников: Около една трета от кайсиите ми бяха унищожени, черешите на 50 % останаха. Има поражения и върху сливите в някои стопанства. Но, ако успее да се запази това, което остана и няма още изненади, ще бъде добре. Сега се борим със сушата. Вече интензивно се напояват градините. Очакваме дъжд със стопанско значение.“

Браншовикът примомни и болезнената тема със застраховането на земеделската продукция и липсата на адекватен механизъм, по който да се извършва защита на реколтата от природни бедствия и климатични аномалии.

Мирислав Черников: „Независимо, че в момента държавата дава 100% субсидия за застраховане, ние почти никога не застраховаме. Примерно една застраховка за слани може да се направи април, но тогава вече слани не падат.

Остават градушките. Но и за тях оценката не е адекватна. Застрахователите броят плодовете по дърветата и тези по земята, но това, че са ударени и наранени, което ги прави непродаваеми, въобще не ги интересува.

Източник: agri.bg