НЛРС-СЛРБ е национална организация, oснована през 1898 година, която представлява интересите на повече от 100 000 организирани ловци и 15000 риболовци, членуващи в 150 ловно-рибарски сдружения в цялата страна. Управителният съвет на националната организация заседава в централния офис в гр. София, бул. Витоша 31-33, а негов председател е Иван Петков.
НЛРС-СЛРБ е правоприемник и наследник на Ловно-стрелческа организация Сокол и Българския рибарски съюз, обединени през 1948 година в единна организация. През цялото си съществуване организацията неизменно защитава принципа, че дивечът и рибата са национално богатство и всички български граждани са собственици на дивата природа.
НЛРС-СЛРБ, като природозащитна организация подкрепя лова и риболова, в съответствие с принципите на разумно и устойчиво ползване на природните ресурси; работи за поддържане на биоразнообразието в дивата фауна и ихтиофауната на страната, като се грижи за устойчивото стопанисване и опазване на дивечовите и рибни запаси, развитието на ловните и риболовни спортове и киноложкото дело, възпитава в любов към природата.
НЛРС-СЛРБ взаимодейства и сътрудничи с всички държавни и обществени институции, органи и организации, имащи отношение към опазването на българската природа и нейното дивечово и рибно богатство.
НЛРС-СЛРБ развива широко международно сътрудничество със сродни ловни и риболовни организации. Съучредител и пълноправен член е на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) от 1931 година, член на Федерацията на ловните асоциации на страните членки на Европейския съюз (FACE) от 2000 година, на Международната конфедерация по риболовни спортове (CIPS) и на Международната федерация по риболовни спортове (FIPC).
По-важни дати и събития от историята на ловното и риболовното движение в България
1871 година Първи опити за организиран лов в Карлово
1880 година Закон за ловните билети – автор Петко Горбанов, ловец и виден администратор за времето си. Законът създава нови понятия за гражданите, занимаващи се с лов:
1. Законни ловци – платили такса и притежаващи свидетелство за право на лов;
2. Бракониери (закононарушители)
1884 година Образуван е първи ловен кръжец във Велико Търново с участието на Атанас и Стефан Стамболови, Д. Друмев, Антон Новак (уредник на Приморската градина във Варна), Карел Шкорпил, Ото Хорейши (чешки интелигенти) и други видни граждани
1886 година Изработен е първият проекто-устав на ловното дружество във Велико Търново
1887 – 1897 година Създаване на ловни дружества в страната: Пловдив (1887 година), Варна (1889 година), София (1890 година – от Георги Христович – съосновател на националната организация, Кирил Ботев – брат на Христо Ботев, общественици, дипломати), Габрово (1897 година – председател Продан Тишков – Чардафон, деец на Съединението) и т.н. до 1931 година- последните дружества в Момчилград и Трънковско.
1893 година Ловното дружество в София изпраща възвание до ловците в страната за учредяване на ловните дружества и обединяването им в единна ловна организация с център София. Инициатор е Георги Христович – виден български учен-орнитолог. Възванието е подписано от 126 ловци – видни наши общественици, дипломати, хора на науката (Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, английския консул Даринг, подполковник Ботев, братя Прошек, Тъпчилещови, Л. Арнаудов и др.).
1895 година На 1 август излиза първото ловно списание Ловец – орган на софийското ловно дружество Сокол. От 7 брой на втората си годишнина след допитване, списанието става орган на ловните дружества в България. Това е първата стъпка към създаване на обща организация на ловците в страната. Специализираното издание изиграва основна роля за укрепване на Организацията и запазване на ловното и рибното богатство.
1897 година. Приет е Закон за лова (изменен 1904 година, 1907 година и 1910 година), по силата на който са поставени под закрила всички полезни животни и птици, нямащи пряка връзка с дейността на ловците, а също и някои редки животински видове. Законът създава импулс за обединението на ловците в дружества. Всички по-големи градове на България вече имат такива.
1898 година На 6 август в София зясудава Учредителен конгрес на ловците в страната. Създава се Централно ловно дружество Сокол със седалище София.
1899 година На 5 март е утвърден първият Устав на ловната организация. Основни цели: да следи за спазването на закона; да развива изкуството на стрелбата; да разпространява познания по лов и риболов.
1901 година На ІІ-я ловен конгрес в София ловната организация се преименува в Ловно-стрелческа организация Сокол. Това име тя носи до обединението си с Рибарския съюз през 1947 година. С добрата си стрелкова подготовка и дисциплинираност българските ловци са патриотите, готови да защитят отечеството си, когато се налага, особено в периода след Ньойския мирен договор.
1905 година На ІІІ-я ловен конгрес е приет нов Устав. Чл. 5 от него потвърждава демократичните принципи на организацията: Член на ловните дружества може да бъде всеки български гражданин, който се ползва с граждански и политически права.
